top of page

Сънна парализа


По-добре съм вече. Но оттогава не смея да заспя. Гледам нещо друго да правя, за да се разсейвам. Или да спя през деня, когато е светло и наоколо има други хора. Ходя на църква. Моля се. Всяка неделя съм на църква.

Четох в интернет. Там го наричат „сънна парализа”. Пише, че няма категорично научно обяснение какво точно го предизвиква и как може да се излекува. Но там го описват като някаква халюцинация, като измислица, а то е реално. Много по-реално е от това как в момента сме седнали тук и си говорим…

Аз тогава пробвах за пръв и за последен път. Имам приятели и познати, които започват да пушат още в първи клас. На 12-13 години започват да се напиват, мислят се за много големи. Повръщат, припадат, карат ги в токсикологията, а те са много горди с това, ако оживеят. В училище наркотици се разпространяват свободно. Най-вече от деца, защото законът ги пази. Почти не се сещам за човек, който да не е пушил трева. На 15-16 се започва вече с по-сериозни наркотици и като станат на 18, са завършени наркомани. Всеки си мисли, че на него не може да му се случи. Всеки си казва, че има воля и че само хора без характер стават наркомани.

Сега вече можеш да си поръчаш всичко през интернет. Балоните с газ вече никой не ги смята за нещо сериозно. През интернет си поръчваш всичко, плащаш с крипто, за да не е престъпление и после си взимаш стоката от някой от боксовете за пратки на самообслужване. Така никой не познава никого и не могат да разплетат веригата.

На този купон бяха донесли вейпове. Вейповете не са незаконни. Всички пушат вейпове – и момчета, и момичета. Има с различни аромати. По павилиончетата се продават свободно, можеш да си намериш с всякакви аромати, включително с аромат на марихуана и това не е незаконно. Даже сигурно в целия свят скоро ще легализират пушенето на марихуана, защото тя не е по-пристрастяваща от кафето или никотиновите цигари, ползва се и за лечение. На купона бяха поръчали вейпове от някакъв сайт, твърдяха, че са напълно безобидни, че много са ги пушили преди. Аз си дръпнах само два пъти. Другите си дръпнаха по повече – по 3-4 пъти, не мога да кажа колко точно. В началото не усетих нищо. Бях пил само бира, а другите бяха пили джин, водка, уиски, узо. После ми стана леко замаяно. В един момент започнах да изпитвам тревога, започнах да се паникьосвам, изпаднах в истерия. Казвах си, че всичко ще мине, че е временно, че трябва да се успокоя.

След купона се прибрах вкъщи и си легнах. Исках да заспя и да дойде сутринта. Очаквах да имам махмурлук, да повръщам, да ме цепи главата, но знаех, че ще ми мине. Легнах се, завих се, пуснах единия си крак да стъпи на пода, защото знаех, че така по-малко ти се вие свят. Започнах да се унасям.

И изведнъж се събудих. Съзнанието ми беше по-бистро от всякога. Бях напълно свеж, все едно изобщо не бях ходил на купон, не бях уморен, не бях пил, не бях пушил. Беше тъмно, но много ясно възприемах всичко. Все още не се страхувах. Усетих, че съм се отвил и исках да се завия, защото знаех, че на сутринта ще ми е студено. Но не успях да помръдна ръката си. Реших, че съм я затиснал, докато съм спал и че ми е изтръпнала. Опитах се да се завия с другата ръка, но и тя не помръдваше. Исках да стана от леглото. Бях напълно буден, можех да разглеждам наоколо, бях напълно в съзнание – бистро както никога. Но не можех да контролирам тялото си. Започнах да се плаша. Исках да скоча от леглото и да изтичам в коридора, да отида в спалнята при нашите. Тялото ми непомръдваше. Чувствах се, все едно жив съм погребан в едно безжизнено тяло. Исках да избягам от него, да се махна, да се разтърся с ръце. Опитах се да крещя, но от устата ми не излизаше нито звук. Започнах да се паникьосвам, исках да се ощипя, да си ударя шамар, някой да ме чуе, да стана от леглото. Изведнъж осъзнах, че не съм сам в стаята.

Вцепених се. Както преди исках да вдигам шум, да крещя, за да ме чуят нашите и да ме събудят, така сега исках да притихна, никой да не ме забележи, де се слея с леглото. Но усетих, че той ме гледа. Беше приседнал в ъгъла, на стола пред бюрото ми. Улових дишането му – беше гърлено, дрезгаво, много дълбоко. Започна да се изправя. Тръгна към мен. Исках да стана, да хукна да бягам, да отида и да събудя мама и татко, за да ми помогнат. Той се приближаваше. Не исках да го гледам в очите. Беше ужасно висок, стигаше до тавана. Излъчваше мъртвешки хлад. Знаех някак си, че е много стар, че е много зъл, много страшен. Приседна до мен на леглото ми. Знаех, че ме гледа, а аз се опитвах да избягвам лицето му. Усещах ледения мрак, който сякаш поглъщаше всичко като черна дупка. Очаквах как всеки момент мракът ще ме погълне и мен и ще ме раздроби на милиарди малки ледени парченца, които ще се разпръснат в празното. Бях парализиран…

Сега ходя на църква редовно. Моля се. Гледам да подремвам през деня, когато е светло и около мен има хора. По-добре съм вече. Но още не съм спал нощем.


Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на  документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.




15 преглеждания0 коментара

Comments


bottom of page