Не стана. Обичах истински. От цялото си сърце. Не съжалявам за нито една секунда. Още събирам парчетата от себе си, но всичко това ме направи по-силна, ще се възстановя, имам планове, обещала съм на себе си, че ще ги постигна, пък каквото искат да говорят другите…
Той ме е видял как слизам от колата и веднага се е влюбил от пръв поглед в мене. Любовта е такава. Удря те като гръм. Намери ме скоро след това. Започнахме да си пишем, скоро започнахме да се срещаме. Беше приказно. Той беше много забавен, много влюбен, много искрен. Човек с чисто сърце, никога няма да те излъже, никога няма да скрие нещо, никога няма някакви задни мисли. Просто една много пряма, много чиста детска душа.
Имахме много искрена, много чиста любов. Оженихме се и заживяхме у тях. През повечето време си бяхме само ние двамата, защото родителите му работеха в чужбина. Бяхме щастливи. Аз ходех на работа, а той си търсеше.
Винаги съм работела. Смятам, че жената трябва да може сама да се справя с живота, да е независима, да е самостоятелна, да не разчита на друг. Веднага след като завърших училище и започнах да работя. Опитвала съм много неща – работех като шивачка, в обувен завод, много неща съм захващала. С маникюра нещата станаха съвсем случайно. Видях първо един комплект в интернет и си го купих. Упражнявах се първоначално върху приятелки, върху сестра ми, мама. Осъзнах, че това е нещо, което много ми се отдава. Харесваше ми, а и бях много добра. В началото не им взимах никакви пари – просто те си плащаха консумативите. Но постепенно започнаха да ме търсят все повече и повече хора. Напуснах другата си работа и се посветих изцяло на маникюра. Клиентелата ми бързо нарасна. Отворих си самостоятелен салон, хората ме познават. От сутрин до вечер съм в салона, но обичам работата си и не ми тежи. Мечтая си един ден да си имам салон в София или в чужбина…
Той си търсеше работа много дълго време. Все нещо не му харесваше, все не било за него. Никъде не се задържаше за повече от няколко дена. Той е много добро, много умно момче. Би могъл да се справи с всякаква работа…
Не е имало трети човек. Ние се обичахме. Просто постепенно осъзнахме, че нямаме общ път задно. Той ме боготвореше. Аз много го обичах, още го обичам. Но се отказах да го променям, осъзнах, че е невъзможно да го променя...
Бях се посветила изцяло на него, пренебрегвах приятелите си и близките си заради него. Сега осъзнавам, че това е било грешка, че близките ми не са заслужавали подобно отношение. Не споделях притесненията си с мама, за да не я огорча. Моите родители винаги безусловно са ме подкрепяли, каквото и да реша. Но знаех, че ще я нараня, ако ѝ кажа, че се разделяме толкова скоро.
От утре тръгвам на курс за маникюристка, който организира бюрото по труда. Имам си занаята, но искам да имам и диплома, искам да продължа да се развивам. Обещала съм си да мисля повече за себе си, за нещата, които аз обичам и които аз искам да направя. Обещала съм си да пътувам повече, да се виждам с близките ми.
Той е чиста душа, но на трийсет години е още дете. Не е амбициозен. Още не е наясно какво иска от живота. Беше ми много мъчно да го оставя, но трябваше. По цял ден е на телефона, във фейсбук, в инстаграм, в ютюб, в социалните мрежи му е животът. Много е умен, много е сръчен и може да постигне много. Но не вярва в себе си. Няма цели. Още навремето някаква учителка му казала, че не става за нищо и той ѝ е повярвал. Дълбоко, на дъното на съзнанието му, се е отпечатало, че той не става.
Добре е, че нямаме дете. Ако бях забременяла, щях да търпя, няма какво да се направи, щях да остана при него. Но не стана така.
Ако аз имах роднини в чужбина, веднага щях да замина и да си отворя салон там. Но съдбата си знае работата. Може и да стане.
Тази публикация е създадена по проект “Ever Clever” с финансовата подкрепа на USAID и DEXIS. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от ЛАРГО и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на USAID и DEXIS.
Comentários