(доклад по проект „Ever Clever - младежка застъпническа инициатива за демокрация и върховенство на правото”, изпълняван от СНЦ ЛАРГО – Кюстендил)
„Мисля, че го правехме от скука. Омръзваше ни да ритаме топка и да играем на фунийки. Обикновено седяхме на пейката в градинката и люпехме семки. Говорехме си простотии. Нямаше какво да правим. Тогава някой се сещаше и викаше – „хайде да отидем да бием циганчета”. Това ни екзалтираше. Качваше ни адреналина. Чувствахме се като някакви герои от романите на Карл Май и Жул Верн. Както си бяхме на тумба, отивахме на уличките зад стадиона, към циганската махала. Причаквахме някое циганче зад ъгъла, за да го изненадаме, защото те иначе бягаха и се криеха в махалата. Започваме да се заяждаме, търсим си само повод. Например, питаме го защо не ходи на училище, или знае ли коя е столицата на Мароко. То, естествено, не знае. Ние също мисля, че не знаехме. Но започваме да му удряме шамари, после - с юмруци, с ритници, докато се разплаче и потече кръв. Бягаме с всички сили към нашия квартал, преди да се усетят големите цигани и да ни подгонят нас… Сега разбирам, че е тъпотия, но тогава това си беше нещо естествено – те ни биеха нас, ние ги биехме тях.”
Komentarze